сплетничило е

Речник на българския език

1. сплетничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплетничило е е производна форма на сплетнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сплетничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплетничило е е производна форма на сплетнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).