сплетничило

Речник на българския език

1. сплетничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплетничило е производна форма на сплетнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сплетничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сплетничило е производна форма на сплетнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).