сплетничили

Речник на българския език

1. сплетничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сплетничили е производна форма на сплетнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сплетничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сплетничили е производна форма на сплетнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).