сплел

Речник на българския език

1. сплел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплел е производна форма на сплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сплел — мин. деят. св. прич. м. р.

сплел е производна форма на сплета (мин. деят. св. прич. м. р.).