спичал

Речник на българския език

1. спичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спичал е производна форма на спичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спичал е производна форма на спичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спичал — мин. деят. св. прич. м. р.

спичал е производна форма на спичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спичал е производна форма на спичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).