спихтосвало

Речник на българския език

1. спихтосвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спихтосвало е производна форма на спихтосвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спихтосвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спихтосвало е производна форма на спихтосвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спихтосвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спихтосвало е производна форма на спихтосвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спихтосвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спихтосвало е производна форма на спихтосвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).