спипвал

Речник на българския език

1. спипвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спипвал е производна форма на спипвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спипвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спипвал е производна форма на спипвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спипвал — мин. деят. св. прич. м. р.

спипвал е производна форма на спипвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спипвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спипвал е производна форма на спипвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).