спешил си

Речник на българския език

1. спешил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спешил си е производна форма на спеша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. спешил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спешил си е производна форма на спеша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).