спешило си

Речник на българския език

1. спешило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спешило си е производна форма на спеша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. спешило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спешило си е производна форма на спеша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).