спешило

Речник на българския език

1. спешило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спешило е производна форма на спеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спешило — мин. деят. св. прич. ср. р.

спешило е производна форма на спеша (мин. деят. св. прич. ср. р.).