спешили

Речник на българския език

1. спешили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спешили е производна форма на спеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спешили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спешили е производна форма на спеша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).