спешила

Речник на българския език

1. спешила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спешила е производна форма на спеша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спешила — мин. деят. св. прич. ж. р.

спешила е производна форма на спеша (мин. деят. св. прич. ж. р.).