спешел

Речник на българския език

1. спешел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спешел е производна форма на спеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спешел — мин. деят. несв. прич. м. р.

спешел е производна форма на спеша (мин. деят. несв. прич. м. р.).