спестил е

Речник на българския език

1. спестил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спестил е е производна форма на спестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спестил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спестил е е производна форма на спестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).