спестили

Речник на българския език

1. спестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спестили е производна форма на спестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спестили е производна форма на спестя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).