спестели

Речник на българския език

1. спестели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спестели е производна форма на спестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спестели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спестели е производна форма на спестя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).