спаружил си

Речник на българския език

1. спаружил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спаружил си е производна форма на спаружа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. спаружил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спаружил си е производна форма на спаружа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).