спаружило

Речник на българския език

1. спаружило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спаружило е производна форма на спаружа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спаружило — мин. деят. св. прич. ср. р.

спаружило е производна форма на спаружа (мин. деят. св. прич. ср. р.).