спаружи

Речник на българския език

1. спаружи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спаружи е производна форма на спаружа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спаружи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спаружи е производна форма на спаружа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спаружи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спаружи е производна форма на спаружа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. спаружи — повелително наклонение, ед. ч.

спаружи е производна форма на спаружа (повелително наклонение, ед. ч.).