спаружвало

Речник на българския език

1. спаружвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спаружвало е производна форма на спаружвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спаружвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спаружвало е производна форма на спаружвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спаружвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спаружвало е производна форма на спаружвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спаружвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спаружвало е производна форма на спаружвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).