спаружва

Речник на българския език

1. спаружва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спаружва е производна форма на спаружвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спаружва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спаружва е производна форма на спаружвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спаружва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спаружва е производна форма на спаружвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).