спазарил

Речник на българския език

1. спазарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спазарил е производна форма на спазаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спазарил — мин. деят. св. прич. м. р.

спазарил е производна форма на спазаря (мин. деят. св. прич. м. р.).