сополкото

Речник на българския език

1. сополкото — ед. ч. непълен член

сополкото е производна форма на сополко (ед. ч. непълен член).

2. сополкото — ед. ч. пълен член

сополкото е производна форма на сополко (ед. ч. пълен член).