сопвало

Речник на българския език

1. сопвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сопвало е производна форма на сопвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сопвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сопвало е производна форма на сопвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сопвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сопвало е производна форма на сопвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сопвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сопвало е производна форма на сопвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).