совнало

Речник на българския език

1. совнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

совнало е производна форма на совна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. совнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

совнало е производна форма на совна (мин. деят. св. прич. ср. р.).