снобял съм

Речник на българския език

1. снобял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

снобял съм е производна форма на снобея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. снобял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

снобял съм е производна форма на снобея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).