снобяло

Речник на българския език

1. снобяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

снобяло е производна форма на снобея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. снобяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

снобяло е производна форма на снобея (мин. деят. св. прич. ср. р.).