снобяла

Речник на българския език

1. снобяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

снобяла е производна форма на снобея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. снобяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

снобяла е производна форма на снобея (мин. деят. св. прич. ж. р.).