снобя

Речник на българския език

1. снобя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

снобя е производна форма на снобея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. снобя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

снобя е производна форма на снобея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).