снобели

Речник на българския език

1. снобели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

снобели е производна форма на снобея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. снобели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

снобели е производна форма на снобея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).