снобеело

Речник на българския език

1. снобеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

снобеело е производна форма на снобея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. снобеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

снобеело е производна форма на снобея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).