снобеел

Речник на българския език

1. снобеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

снобеел е производна форма на снобея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. снобеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

снобеел е производна форма на снобея (мин. деят. несв. прич. м. р.).