снемаха

Речник на българския език

1. снемаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

снемаха е производна форма на снемам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. снемаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

снемаха е производна форма на снемам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).