снаряжавал си

Речник на българския език

1. снаряжавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

снаряжавал си е производна форма на снаряжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. снаряжавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

снаряжавал си е производна форма на снаряжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. снаряжавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

снаряжавал си е производна форма на снаряжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).