снаряжавало

Речник на българския език

1. снаряжавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

снаряжавало е производна форма на снаряжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. снаряжавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

снаряжавало е производна форма на снаряжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. снаряжавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

снаряжавало е производна форма на снаряжавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. снаряжавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

снаряжавало е производна форма на снаряжавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).