снаряжавал

Речник на българския език

1. снаряжавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

снаряжавал е производна форма на снаряжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. снаряжавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

снаряжавал е производна форма на снаряжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. снаряжавал — мин. деят. св. прич. м. р.

снаряжавал е производна форма на снаряжавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. снаряжавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

снаряжавал е производна форма на снаряжавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).