снабдявал

Речник на българския език

1. снабдявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

снабдявал е производна форма на снабдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. снабдявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

снабдявал е производна форма на снабдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. снабдявал — мин. деят. св. прич. м. р.

снабдявал е производна форма на снабдявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. снабдявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

снабдявал е производна форма на снабдявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).