смънквало

Речник на българския език

1. смънквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смънквало е производна форма на смънквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смънквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смънквало е производна форма на смънквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. смънквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

смънквало е производна форма на смънквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. смънквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

смънквало е производна форма на смънквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).