смушквал

Речник на българския език

1. смушквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смушквал е производна форма на смушквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смушквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смушквал е производна форма на смушквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. смушквал — мин. деят. св. прич. м. р.

смушквал е производна форма на смушквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. смушквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

смушквал е производна форма на смушквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).