смушил съм

Речник на българския език

1. смушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смушил съм е производна форма на смуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. смушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смушил съм е производна форма на смуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).