смушили

Речник на българския език

1. смушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

смушили е производна форма на смуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

смушили е производна форма на смуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).