смушил

Речник на българския език

1. смушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смушил е производна форма на смуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смушил — мин. деят. св. прич. м. р.

смушил е производна форма на смуша (мин. деят. св. прич. м. р.).