смотолевил съм

Речник на българския език

1. смотолевил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смотолевил съм е производна форма на смотолевя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. смотолевил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смотолевил съм е производна форма на смотолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).