смотолевили

Речник на българския език

1. смотолевили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

смотолевили е производна форма на смотолевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смотолевили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

смотолевили е производна форма на смотолевя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).