смогвал

Речник на българския език

1. смогвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смогвал е производна форма на смогвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смогвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смогвал е производна форма на смогвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. смогвал — мин. деят. св. прич. м. р.

смогвал е производна форма на смогвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. смогвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

смогвал е производна форма на смогвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).