смогва

Речник на българския език

1. смогва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

смогва е производна форма на смогвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. смогва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

смогва е производна форма на смогвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. смогва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

смогва е производна форма на смогвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).