смирил съм

Речник на българския език

1. смирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смирил съм е производна форма на смиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. смирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смирил съм е производна форма на смиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).