смирило

Речник на българския език

1. смирило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смирило е производна форма на смиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смирило — мин. деят. св. прич. ср. р.

смирило е производна форма на смиря (мин. деят. св. прич. ср. р.).