смирил

Речник на българския език

1. смирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смирил е производна форма на смиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смирил — мин. деят. св. прич. м. р.

смирил е производна форма на смиря (мин. деят. св. прич. м. р.).