смиреното

Речник на българския език

1. смиреното — ср. р. членувано

смиреното е производна форма на смирен (ср. р. членувано).

2. смиреното — мин. страд. прич. ср. р. членувано

смиреното е производна форма на смиря (мин. страд. прич. ср. р. членувано).